The post Дяволският мост – история и легенди в сърцето на Родопите appeared first on Родопи Портал.

Природна Красота

Бачковският водопад е висок около 15 метра и хвърля водите си в различни посоки, образувайки малък приказен свят. Скалите под водопада, покрити с воден мъх, създават впечатляващ амфитеатър, който е различен от всичко наоколо. Местността около водопада е обявена за резерват и носи името Червената стена. Тук, малко по-нагоре от Бачково, се намира и Сливодолското падало – едно от най-високите водопади в Родопите.

Посещение на Водопадите

Пътеката към Бачковския водопад започва точно срещу Бачковския манастир, от другата страна на паркинга. На мястото е поставена информационна табелка, указваща близките забележителности. Пътеката е широка и проходима, без стръмни участъци, което я прави удобна за всички туристи.

След около 10 минути пеша, пътеката се разклонява, и тук трябва да се хване левият ръкав, който продължава покрай реката. От този момент до водопада остават само още 5 минути ходене.

Заключение

Бачковският водопад е не само природен феномен, но и идеално място за релаксация и наслада от красотата на Родопите. Съчетан с историческото значение на Бачковския манастир, той предлага уникално изживяване за всеки, който иска да избяга от забързаното ежедневие и да се потопи в магията на природата.

The post Бачковски водопад: Природно чудо в Родопите appeared first on Родопи Портал.

В сърцето на източните Родопи се издига величествен скален масив, който от хилядолетия пази тайните на древна цивилизация. Това е Перперикон – място, което в последните години придоби голяма популярност благодарение на археологическите проучвания, ръководени от професор Николай Овчаров. Но какво всъщност представлява Перперикон? Каква е неговата история и значение? В следващите редове ще се опитаме да разкрием завесата на тази древна загадка и да ви запознаем с един от най-значимите археологически обекти в България.

Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 км от Кърджали, близо до Перперишката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото добива популярност вследствие на проучванията професор Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а вследствие на това – засиленият туристически интерес към този култов комплекс. Мащабните разкопки водени от археолога разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществтото. Стига се до там, че CNN отразява като събитие Перперикон в своите репортажи.

Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Националния археологически институт с музей към БАН, където работи от 1981 година. Изнасял е лекции в университетите в Илинойс и Кълъмбъс (САЩ), както и в университета в Прага, Чехия. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология.

Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в бога Слънце. Това е една от причините те да се установят на голямата скала, като основна причина за това е липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце. Малко по-малко с развитието на уредите, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към бога Слънце.

Светилището развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет се осъществил през XVIII-XII в. Пр.Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се развил и придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки Слънца. Малко по-малко култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха, IX – VI в. Пр.Хр., се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи.

През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището (езическо светилище, където се прорицава) на Дионис било известно колкото оракула в Делфи, но все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намерило то.

Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Светоний описал знаковото посещение в светилището на бащата на бъдещия пръв владетел:

Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар.

Олтарът на Дионис – археолозите твърдят, че в него са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания

През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV – I в.пр.Хр.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс.

Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол; Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток; северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола. Едната е от запад и се пази от мощен правоъгълен бастион. Другата бе разкопана от юг през 2002 г. Нейното предназначение е особено важно, защото води към внушителния Дворец-светилище.

Внушителните размери на двореца в Перперикон и особеното му устройство, доказват, че е имал и религиозно предназначение, и дават основание на изследователите да смятат, че това е прорицалището и прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис. Същото, което учените от години търсят на различни места в Родопите.

Дворецът най-вероятно бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Той е разположен на седем етажа, като в центъра му се намира тридесетметрова церемониална зала, която най-вероятно служела за извършване на ритуали и обреди. Друг забележителен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовната вода – нещо, което ни подсказва, че била създадена една блестяща за времето си канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола са и заедно оформят уникален ансамбъл.
Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията. Откриването на Перперикон е нещо, което освен морална, би могло да носи и материална полза за българската държава, стига да бъде представено по достоен начин пред света.

Източните Родопи, недалече от град Кърджали, в местността Перперек, са открити руините на цял тракийски град

Името Перперикон (Хиперперакион) е известно от средновековни текстове като обозначене и на епископията, и на крепостта, която се намира на най-високата тераса на възвишението. От нея е запазена висока осмостенна кула, която се издига величествено над цялата околност.

Но онова, което със своето отминало великолепие вълнува въображението по неповторим начин, е врязаният в скалния масив г-образен дворец, дълъг 80 м и широк 30 м. Той представлява сложен архитектурен комплекс от стълбища, коридори и зали. В средата се намира тронната зала с останки от каменен трон. До този дворец, върху най-високата тераса на хълма, археолозите са проучили друга подобна сграда, чието предназначение ще стане ясно след пълното и изследване.
Внушителните размери на двореца в Перперикон и особеното му устройство, доказват, че е имал и религиозно предназначение, и дават основание на изследователите да смятат, че това епрорицалището и прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис. Същото, което учените от години търсят на различни места в Родопите.
Според легендите в него живеела прорицателка, която при посещението на Александър Македонски му предсказала, че ще създаде огромна империя. Точно такова пророчество получил няколко столетия след това, но за своя син, бащата на бъдещия римски императорОктавиан Август.

Първите разкопки на Перперикон са направени от Стамен Михайлов и Иван Балкански. През последните десетина години проучването на Николай Овчаров продължава, който установява, че по полегатите склонове на хълма също има врязани в скалата, макар и по-малки, постройки. Въз основа на проучванията и находките той изгражда тезата си, че тук още в къснатабронзова епоха (XIV-XI в. пр. Хр.) е процъфтявал тракийски град към светилището на бога Дионис.
Градът възникнал върху по-ранно поселение и скално светилище, преживявал периоди на разцвет и злощастия и просъществувал до XIV в.

Перперикон е бил построен преди повече от 3500 години. Той е бил най-старата столица на траките. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.
Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. “Студен кладенец”, построен по коритото на р. Арда. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон. Същинското значение на Перперикон става ясно на археолозите едва през 2000 г., когато е разчистена изсечената в скалата в южното подножие на хълма храмова улица.

• Перперикон се състои от четири основни части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:
  Мощна крепостна стена.
• Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
• Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м. , който се състои от ансамблов комплекс – сгради с Т-образна форма на 3-4 и повече етажа.
• Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

В Перперикон се е добивало злато. Рудниците са били разработени в последните векове на старата ера. Името на свещения град е от византийската епоха. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните го съкращават на Перперикон. В 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа. Отсечена е монета с ново име – “перпера”, дошла от тук.
В подножието на Перперикон е открит бронзов нагръден кръст – реликварий. Тези предмети носят името “палестински кръстове”, защото са носени от Светите места. В бронзовият кръст са открити дребни частици от дърво, за които се вярва, че са от Христовия кръст. Според преданието кръстът, върху който е бил разпънат Христос е разкопан в началото на IV в и се пазел в Константинопол.
В България са открити два подобни реликвария. На 1 декември 2002 г. реликвата бе положена в дървено ковчеже и пренесена в кърджалийската църква “Успение на Света Богородица”.

Източните Родопи били завладяни от българската държава след въстанието на братята Асен и Петър. По време на войните между цар Калоян и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, източният дял на планината е бил главна база на българите. През 1246 г на власт дошъл малолетния Михаил Асен, но управлява неговата майка Ирина. Дъщеря на византийския император, тя без война върнала южните земи.

В 1254 г възмъжалият цар с голяма войска подчинил територията край р. Марица и Родопите. След години българите били принудени да се изтеглят на север. През 1343 г. цар Иван Александър завзел Пловдивска област и Източните Родопи. В Перперикон бил назначен архонт. До него било отправено писмо, скрепено с единствения оцелял през вековете златен печат на Иван Александър, намерено на Перперикон.

След нашествието на турците крепоста била разрушена. Християнското население продължило да живее в подножието на Перперикон до XVII век. Засилената турска колонизация и масовото изселване на местното население променил етническия облик на района едва в XVIII – XIX в.

Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.

• Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:
  Мощна крепостна стена.
• Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
• Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м.
• Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.

Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI – началото на V в. пр. Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно – медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V и началото на IV в. пр. Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, XVIII – XII в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито – микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII – XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във

Византия

След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват.
Многобройните находки находки дават оснжвание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено – огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си “Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което “…се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно.”. Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука заляга становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи – т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.

Заключение

Перперикон е уникален археологически обект, който разкрива много за древната история и култура на нашите земи. От древно светилище, посветено на култа към Слънцето, той се превръща във важен център на тракийската религия и култура. Благодарение на усилията на археолози като Николай Овчаров, Перперикон продължава да бъде изследван и да разкрива нови тайни за своето богато минало. Посещението на този древен комплекс е не само пътуване назад във времето, но и възможност да се докоснем до корените на нашата цивилизация.

The post Перперикон – древен храм и култов комплекс appeared first on Родопи Портал.

Родопите, тази величествена планина, е не само природна забележителност, но и място, където е било съсредоточено тракийското културно наследство. Сред многобройните свидетелства за присъствието на траките в този регион са долмените и скалните гробници, които разкриват много за техния начин на живот, вярвания и строителни умения. Тези забележителности са не само ценни исторически обекти, но и символи на свободолюбивия дух на траките, който е отеквал в тези земи хилядолетия назад.

” Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил , по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи. Но това е невъзможно и надали може да стане някога; и затова са слаби.Траките носят мого имена, всяко племе според страната си; но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение…”. така най-общо описва траките в V в. пр. Хр. бащата на историята Херодот.

Разказвайки за похода на Дарий срещу скитите той казва”… От тука Дарий стигнал до друга река на име Артеск, която тече през земите на одрисите. Когато дошъл при нея направил следното: показал едно място на войската и заповядал, всеки войник, преминавайки, да хвърли там камък…”. по-нататък Херодот разказва, че всички тракийски племена, през чиито земи минал Ксеркс, били подчинени и принудени да му сътрудничат срещу Елада. Само сатрите, които не били покорени още от никого,живеели във високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг и били много войнствени. ” Те владеят прорицалището на Диониса,което се намира на най-високата планина; като прорицатели на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има жрица която дава отговорите, както в Делфи; друго нещо особено тука няма.”

Краят на бронзовата и началото на желязната епоха са времето на залеза на великолепната крито-микенска култура, загинала от дорийците, носителите на желязото, които дошли от север. Проучванията в Източните Родопи показват, че селищата в началото на І хил.пр.Хр. стават по-многобройни, появяват се и първите укрепени населени места – крепостта до с.Иванци и до с.Вишеград. Безспорно най-интересните паметници от тази епоха и характерни изключително за източната част на планината са мегалитите/ от гръцки мегалос -голям и литос – камък /. С това име се обединяват различн по фунции и предназначение паметници изсечени в скалите или изградени от големи каменни блокове – скални светилища, ниши, гробници, долменни некрополи, шарапани и др. Как са се наричали хората, които са изградили тези съоръжения е трудно да се каже със сигурност, от писмените извори е известно, че в Родопите са живяли сатрите, бесите, диите, които били мечоносци.

Скалните ниши са трапецовидни отвори ,изсечени в отвесните стени на изявени сомостоятелни скали или скални масиви, предимно върху аогрените от слънцето страни. известни са над 1500 ниши, организирани в над 130 групи.в археологическата книжнина все още няма единно мнение за тяхната функция, но изследователите приемат, че са свързани както с култа съм мъртвите, така и със соларния култ.Много често в непосредствена близост до тях , в основата на скалите се откриват изсечени жертвеници, което показва извършването на ритуални действия . Най-многобройни са ншите в района на с.Странджево, община Крумовград, с.Дъждовница, община Кърджали,с.Ненково, община кърджали, с.Лисиците, община Кърджали, местността Орлови скали край гр.Ардино, с. Женда, община Черноочене.

Регистрираните долменни некрополи в района на с.Черничево, община Крумовград и с.Железино и с.Пелевун , общна Ивайловград са синхронни на откритите в Северна Гърция.Те са с по-малки размери и по-опростен план от долмените в Сакар и североизточните части на Родопите и се отнасят към втората фаза на ранната желязна епоха.

Скалните гробници са паметници изключително характерни за Източните Родопи. Известни са над 40, с различни размери и планировка. достъпни за посещение са гробниците край гр. Момчилград,край мах. Гъсак на с. Биволяне, край мах.Веслец на с.Бенковски, общ.Кирково, край с. Овчево, община Джебел.

Безспорно най-монументална е гробницата край мах.Вежница на с.Татул, община Момчилград. Скалата там е с форма на пресечена пирамида и е допълнително обработвана. Изсечени са стъпала и площадки, които водят към върха,на който е врязана трапецовидно гробна камера и към полукръгла куполовидна ниша, в основото но която е оформена друга гробна камера. Върху скалата, в основата на скалната пирамида са оформяни стъпала, водещи до други площадки. върху една от тях се е намирал кръгъл олтар, старателно оформен от глина, с богата врязяня и щампована украса. Това е категорично доказателство, че гробницата е била част от светилище, с голяма продължителност на живот. В него са извършвани както ритуални действия, така и астрономиически наблюдения на големите небесни тела.

Интерес представлява и светилището край мах.Гъсак на с. Биволяне, обкщина Момчилград. Пътят към него е белязан от скали с изсечени ниши и едноделни или двуделни басейни – жертвеници.Разположено е на платовиден скален връх, доминиращ над околността, заобиколен от три страни от речна долина. В различните части са разположени жертвеници, с преливащи един в друг басейни, изсечени в скалите помещения, оформящи многоделни сгради, все още не е изяснено предназначението на старателно оформеният сектор от кръг с приблизителен диаметър 10 м., с вписани окръжности и разполовяващи ги радиуси.
Най-значителният мегалитен паметник е свещеният град Перперикон, край с. Горна крепост община Кърджали / за него в раздел Перперикон/.

Уникалната пещера-утроба е най-добрият пример за соларно-хтоничната идея на тракийската религия.Човешката ръка е дооформила естествената скална каверна, като й е предала съответната форма, а в дъното е изсеченият олтар, до който достига слънчевият лъч в дните на пролетното равноденствие, олицетворяващ свещения брак между земята майка и богът -Слънце, гарантиращ възраждането но природата.

Родопските траки били известни сред своите съвременници с изключително добрите си умения на рудари.За това сведетелствуват запазените и до днес галерии, прокопани в плътните скали срай с. Стремци, община Кърджали, с дължина няколко стотици метри, с вентилационни шахти и комини. Могат да бъдат видяни и галериите край с. Овчари, община Крумовград и край с. Седефче, община Момчилград. Добитите благородни метали – злато и сребро, както и прочутото тракийско вино били търгувани с градовете-колонии по Егейския бряг, за което съдим по многобройните колективни находки, сред които преобладават тези на град Маронея.
Появата на укрепени селища – крепости в Източните Родопи следва да се свърже с македонската експанзия в Тракия започнала с Филип ІІ след 351 г. довела до победа над Одриското царство към 339 г. Вероятно тогава е изградено укреплението на селището в местността “Харман кая” край с. Вишеград, както и на светилището край мах. Вежница на с. Татул. В 335 г. Александър Велики извършва нов поход в Тракия. След смъртта на Александър в 323 г.огромната му империя се разпаднала , а териториите били поделени между бившите му военачалници- Тракия била дадена на Лизимах. Междуособиците между диадохите променят ситуацията в Тракия, , а през ІІ – І в. пр.Хр. икономическия живот в Източните родопи се свързва тясно с градовете по Егейския бряг – Тасос, Абдера и Маронея.

След римската експанзия на Балканите тракийските земи станали преки съседи на могъщата държава. Тя провеждала последователна политика на подчиняване на нови територии. Управителите на Македония провеждали походи и военни действия срещу тракийските племена. Така през 59 пр.Хр. Гай Октавий, бащата на Октавиан Август провел при частичен успех кампания срещу бесите. През 28 г.пр.Хр. с бесите воювал и Марк Лициний Крас, който за да ги принуди към покорство им отнел прочутото светилище на Дионис и го предал на съюзниците си одриси. през 15 г. пр. Хр. в Тракия избухнало голямото въстание на бесите, които били предвождани от Вологес, Дионисов жрец. Въстанието придобило значителни размери и едва в 11 г.проконсулът на Македония Луций Пизон успял да сломи съпротивата на едно от най-могъщите тракийски племена. Избухналото в 21 г. въстание на одриси, дии и койлалети било последен опит за съпротива срещу римската власт в Тракия. След смъртта на последния тракийски цар Реметалк самостоятелността на тракийското царство била ликвидирана, а в 45 г. Тракия била превърната в римска провинция.
Близостта до най-значителния градски център Филипопол на север и градовете по Егейския бряг Траянопол, Маронея и др. на юг, както и на Адрианопол и Плотинопол на изток превръщат Издточните родопи във важен район. По долината на р. Арда минавал един от второстепенните пътища, свързващ Адрианопол и Филипопол. Заедно с това районът не се повлиял сериозно от новия обществен ред и останал извън урбанизационните процеси. Запазили се селските общини, а броят на поземлените владения – вили е малък. До сега е известен и само един епиграфски паметник , показващ заселване на римски ветеран – надгробие от района на с. Фотиново.

Проучванията на римската култура в района показват устойчивост на селищната система. Продължава функционирането и на многобройните светилища – сега, обаче, се появяват многобройните бронзови статуйки на Тракийския конник, които със своята примитивна изработка са дело на ателиета към самите светилища. В бита на населението сравнително слабо навлизат предметите на новите производствени центрове – предимно еднотипни керамични съдове и накити. Стъклените и бронзови съдове са изключителна рядкост. Следва да се отбележат богатите могилни погребения в района на с. Пчеларово с бронзови патери, касероле и кана, италийски внос от І-ІІ в., както и погребението с трупоизгаряне от с. Крилатица от І в. Тук вероятно е погребан местен тракийски аристократ, чиято резиденция се е намирала в м.”Папазлъка” край с. Фотиново. Откритият в гроба бронзов канделабър е един от шедьоврите на ранноримското приложно изкуство.

Откритата край Кърджали вила е т типа на селските – тя е била център на поземлено владение. Един друг тип – крайградска вила е “Армира” край Ивайловград. Тя заема площ от 978 кв.м., а заедно със стопанската част-1152 кв.м. Построена е в традициите н еленистическото перистилно жилище, с голям брой помещения , организирани около широк имплувиум/басейн/.начителна част от помещенията и банята са отоплявани чрез подово отопление на хипокаустна система. Вилата е неколкократно преустройвана. Стените са били покрити с мраморни облицовки – пана с растителна декорация са били разделени от профилирани пиластри, носещи капители в коринтски стил. Инплувиумът е покрит с мраморни плочи, елегантен ажурен парапет поддържан от херми го е обикалял по периметъра. Мраморната декорация е изработена от майстори от Афродизиската скулптурна школа в средата на ІІ в., а суровината е добивана в кариера непосредствено до вилата. подовете на перистила и на шест от помещенията са били покрити с мозайка, със запазена площ 260 кв.м. мозайката в помещение 10 е полихромна/ многоцветна/ и представя митовете за Артемида иАктеон, Дионис и Ариадна, театрални маски, както и портрет на собственика и двете му деца. След дълъг и богат живот вилата има трагичен край. Тя е ограбена и опожарена по време на драматичните събития в 376-378 г., когато готите достигат до Адрианопол. В битката край града загива и император Валент.

Съществено влияние върху стопанския и обществен живот в Източните Родопи окозват варварските нашествия от втората половина на ІV в. Унищожени са основните центрове на стопанския живот. Преместването на столицата от Рим в Константинопол в 330 г. превръща тази територия в непосредствен хинтерланд на новата столица.Многобройните варварски нападения налагат изграждането на мощна укрепитерна система на юг то Дунавския бряг, която е завършена по времето на император Юстиниан Велики/527-565/. Родопите са включени в третата преградна линия пред Константинопол. С това ново строителство се свързва изграждането на крепостите при с.Воденичарско,община Джебел, с. Вишеград, община Кърджали и др. Крепостите са с малка площ, заемат стратегически върхове по долините на реките, по които са минавали основните пътни артерии през планината.
Периодът ІV – VІ в. или ранновизантийската епоха е времето, когато християнството от преследвана религия се превръща в равноправна след 313 г. и в господствуваща религия след Константин Велики. Започва нейното налагане сред езическите племена, населявали империята.Планинските беси ревниво пазели своята самобитност и религия. В самия край на ІV в. епископ Никета Ремесиански извършил мисия сред тях, за да ги превърне в последователи на Христа. В житието му, написано от Павлин Нолански, е описана яростната съпротива срещу новата религия. Църквата и държавата се нуждаели от центрове за утвърждаване и развитие на християнството. Това били новопостроените християнски храмове. много често те са изграждани върху старите езически светилища, традиционните религиозни места. Такива са случаите край с. Лимец и с. Ручей, община Крумовград, мах.Вежница на с. Татул, мах. Аджиолук на същото село. На мястото на старо езическо светилище е построена и укрепената епископия край устието на р. Боровица. Извършените през последните години разкопки показаха, че на стратегическия хълм на водослива на Боровица и Арда в началото на V в. е изградена крепост, следваща очертанията на скалистото плато. централбно място в укрепената площ заема ансамбъл от две сгради – трикорабна триапсидна църква със значителни размери и долепена от север сграда- вероятно жилище на епископа. Тук вероятно е резидирал един от епископите, подчинени на Филипополския митрополит.Разположението на епископията е позволявало тя да бъде център за разпространението на християнството на запад по Арда към сърцето на Родопите и на изток по нейното течение.Църковният център е обусловил и интензивната населеност на близкия район – на около 1 км. западно от крепостта е функционирал некропол, който показва смесица от езически и християнски елементи на погребалния обичай, а северозападно от нея се намира сграда и още един некропол.

Заключение

Долмените и скалните гробници в Родопите са важно свидетелство за тракийското присъствие и културно наследство в региона. Тези паметници не само разкриват информация за погребалните практики и архитектурните умения на траките, но и символизират техния свободолюбив дух. Посещението на тези обекти е възможност да се докоснем до древната история и да усетим силата на тракийската култура, която е оставила своя отпечатък върху българската земя.

The post Тракийското наследство в Родопите: свидетелства за свободен дух appeared first on Родопи Портал.

Релеф

Релефът на Асеновград е изключително разнообразен. Северната част на общината е равнинна, докато централната, източната и югоизточната част са хълмисти. Южната част преминава в средно планински терен, попадащ в пределите на Горнотракийската низина и Хасковската хълмиста област. Това разнообразие в релефа създава множество природни красоти и възможности за активен отдих.

Климат

Климатът в Асеновград е умерен, с валежи малко над 690 л/кв.м. Най-голямо количество дъжд пада през септември и октомври. Пролетта е хладна, лятото – топло и приятно, есента – мека, а зимата не е много студена. Поради специфичните топографски условия, градушките са характерно явление за региона. Снежната покривка рядко се задържа дълго време.

Води

Надземни и Подпочвени Води

Чепеларска река, един от основните водоизточници на Асеновград, е десен приток на Марица. Водите й се използват за електродобив и напояване на Пазарджишко-Пловдивското поле. Сред значимите притоци са Забърдска река, Орешица и Луковска река. Нивото на подпочвените води в Асеновград варира от 7 до 122 м, а химическият им състав е хидро-карбонатно-калциев.

Минерални Води

В Асеновград са установени минерални води, експлоатирани от сондажи, проведени през 1968-1969 г. Най-известните минерални извори се намират в село Нареченски бани, където водите имат температура от 20.5 до 31.2°С и са известни с висока радиоактивност. Те се използват за лечение на различни заболявания, включително нервни и сърдечносъдови.

Туристически Обекти

Асеновата Крепост

Асеновата крепост е една от най-известните исторически забележителности в региона. Разположена на стръмна скала, крепостта е построена преди 2500 години от траките и е служила като укрепление. През вековете е била използвана от римляните и византийците, а от края на 9 век е била важен военен и административен център за българите. Археологическите находки от този период свидетелстват за значението на крепостта в историята на България.

Заключение

Асеновград е уникално място, съчетаващо исторически забележителности и природни богатства. Със своето разнообразие от релеф, климатични особености и наличието на минерални води, градът предлага отлични условия за туризъм и отдих. Независимо дали търсите приключения в природата или искате да се запознаете с богатата история на региона, Асеновград е дестинация, която определено заслужава внимание.

The post Асеновград: Перлата на Родопите appeared first on Родопи Портал.

Минерални Води и Услуги

Разнообразието на минерални води в Велинград е създало условия за различни варианти на използване – от рехабилитация и възстановяване до релаксация и отмора. На разположение на туристите са минерални бани, басейни, плажове, балнеосанаториуми и СПА хотели. Велинград е балнеологичен и климатичен курорт с републиканско и международно значение, в който се лекуват и почиват над 100 000 български и чуждестранни граждани и туристи годишно.

Забележителности

Исторически музей Велинград

Музеят в Велинград съхранява над 17,000 археологически находки, включително предмети от стария бит, български носии, икони, старопечатни книги и лични вещи на известни личности. Специална колекция от над 1000 писани яйца, украсени с писалка и восък, привлекат вниманието на посетителите.

Художествена галерия

Градът разполага с художествена галерия, която предлага две зали. Едната зала е посветена на постоянна изложба на съвременни български художници, представящи скулптура, графика и живопис, докато втората зала е за гостуващи автори.

Средновековната крепост Цепина

Крепостта Цепина е значителен исторически обект и археологически паметник на културата с национално значение. През средновековието, Цепина е била политически и административен център, седалище на деспот Слав. Днес, реставрираните основи на крепостните стени и църквата, както и четирите водохранилища, предлагат поглед в историята на региона.

Природни Забележителности

Велинград се гордее с природния феномен Клептуза, най-голямото карстово изворно находище в България. Околният природен парк предлага прекрасни възможности за разходки и отдих. Озеленените площи около езерото и гората в близост са обявени за защитена територия.

Околностите на Велинград крият и пещерата Лепеница, един от 17-те пещерни обекта в България, известна с богатствата на подземния свят, включително пещерните кратери и перли. Наблизо се намира и Биосферният резерват Мантарица, включен в списъка на защитените обекти на ЮНЕСКО, съхраняващ величествени иглолистни гори.

Настаняване и Туристически Услуги

Велинград предлага значителна леглова база с над 56 хотела и почивни домове, 8 СПА хотела и 2 санаториума, а също така и над 300 частни квартири. Обемът на съществуващата леглова база надхвърля 1 милион места за настаняване, което осигурява комфорт на туристите.

Според данни за 2012 г., капацитетът на нощувки в региона е 109, което подчертава популярността на Велинград като дестинация за балнеоложки и СПА туризъм.

Заключение

Велинград е уникално място, което съчетава изобилието на минерални води с културни и исторически забележителности. С отлични условия за отдих, рехабилитация и възстановяване, този курорт продължава да привлича туристи от България и чужбина, предлагайки им незабравими преживявания и здравословни ползи.

The post Балнеоложки и СПА туризъм във Велинград appeared first on Родопи Портал.

Сгушен в полите на Западните Родопи, град Доспат е място, където времето сякаш е спряло. Със своята площ от около 69 кв.км, той предлага на посетителите комбинация от дива природа, необятни иглолистни гори, чист въздух и кристална вода. Историята на града е богата и интересна, а икономиката му е насочена към селското стопанство, дърводобива и рибовъдството. Въпреки че туризмът е слабо развит, Доспат има потенциал да се превърне в привлекателна дестинация за тези, които търсят спокойствие и отдих сред природата.

С площ около 69 кв.км, град Доспат е истинско олицетворение на думите на поета. Разположено в полите на Западни Родопи, градчето съчетава дивата природа, необятните иглолистни гори, чистият въздух, кристалната планинска вода, течаща от стотиците изградени чешми, с топлината и уюта на „накацалите” по хълмовете къщички с пушещи комини. Какво друго му е нужно на човек?! Малко история, малко икономика, малко цивилизация и туризъм…

А история не липсва – от митовете за това, че Доспат е бил място за почивка на Орфей, през историите за Деспот Алексий Слав, на когото, според легендата, е кръстен градът, до икономическото значение на намиращия се наблизо язовир.

Богатото историческо, културно, архитектурно, природно и духовно наследство

представлява добра база с голям потенциал, който все още не е напълно разработен.

На територията на община Доспат са намирани останки от IV-V век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.

Икономическо развитие

Според официални източници, икономиката на град Доспат е насочена най-вече в селското стопанство (картофопроизводство), животновъдство, дърводобив и дървопреработване, лека промишленост – производство на текстилни изделия и обувно производство.

Селско стопанство

В последно време количествата на произведените картофи служат основно за задоволяване на собствените потребности и все по-малко – с търговска цел.

Животновъдството също не е на дневен ред, като малкото останали животни се използват главно за собствени нужди – мляко, месо.

Регистрираните земеделски производители в общината са малко на брой, което е индикация за слабата заинтересованост на местното население в тази насока.

Рибовъдство

В последните години голям пазарен дял заема рибовъдството. Тук се намира най-голямата ферма за сладководни риби на Балканския полуостров и една от най-големите в Европа, развъждаща всеизвестната „доспатска пъстърва”. През 2015 г. дори има проведен „Фестивал на пъстървата”, с цел да допринесе за изграждането на общ териториален имидж, популяризиране и успешен маркетинг на района на яз. Доспат като уникална дестинация за спортен риболов, с фокус върху емблематичния за територията вид.

Както всичко останало, обаче, и тази пазарна ниша е в застой и пред фалит, поради лоши икономически и бизнес условия, недостиг на работна ръка, „сивия” сектор и редица други причини, които ще бъдат разгледани по-натам в курсовата работа.

Туризъм

Туризмът е с благоприятни за развитие условия, въпреки това е доста слабо развит.

Неравномерното разпределение на населението и тенденциите към застаряване са съществен фактор за развитието на туризма на територията на града.

Основно се усвояват средства за построяване на т.нар. „къщи за гости”. В тях, благодарение на природата, чистия въздух и прекрасните условия за риболов и отдих, се опитват да бъдат привлечени „инвеститори”-туристи.

Направена е и еко-пътека с панорамен изглед над язовира, което е стъпка напред в развитието на Доспат като туристическа дестинация.

Като част от туристическата инфраструктура на община Доспат могат да бъдат посочени още и:

• Плаващ природозащитен образователен център с експозиционна сбирка за
• видрата – към момента не функционира;
• Природозащитен образователен център „Караджа дере” с експозиционна
• сбирка за редки и защитени видове в община Доспат – към момента не
• функционира;
• Екопътека, свързваща град Доспат със село Гела, минаваща покрай Ягодинска
• пещера, Триградско ждрело (Дяволско гърло), м. Мурсалица.
• Туристически информационен център (ТИЦ) град Доспат

Заключение

Доспат е град с голям потенциал, който все още не е напълно разработен. Богатото историческо, културно и природно наследство на града предлага възможности за развитие на различни видове туризъм. Въпреки че икономиката на Доспат е изправена пред предизвикателства, рибовъдството и туризмът могат да се превърнат в двигатели за развитието на региона. С правилните инвестиции и усилия, Доспат може да се превърне в процъфтяващ град, който предлага на своите жители и посетители уникално съчетание от природа, история и култура

The post Доспат: Очарованието на Родопите appeared first on Родопи Портал.

Курорта и ски-пистите са обградени с вековни ели, което прави курорта изключително красив и привлекателен. Общата дължина на ски-пистите е 18 км. Лифтовете и влековете, които обслужват пистите са с капацитет 7000 човека на час. В близост до Пампорово се намират курортните селища – Стойките (5 км), етнографския комплекс Широка лъка (10 км), Проглед (3 км), Момчиловци (17км), които са подходящи за ски- и селски туризъм. На 10 км на север се намира курортният град Чепеларе, а на 11 км на юг се намира административният център Смолян.

През лятото

Пампорово е привлекателно място за туристи със своята прекрасна природа, чист въздух, слънчеви и прохладни дни. Зимата тук е истински рай за скиори и сноубордисти. Ски и сноуборд могат да се карат от края на ноември до края на април. Общо снежните дни са над 150, а снежната покривка често достига до над 2 м. Ски-пистите са с различна дължина и с различна трудност. За начинаещи скиори са построени няколко (зелени) писти и няколко плацове, оборудвани с мини влекчета. За напреднали има няколко много стръмни (черни) писти. За любителите на ски бягането и биатлона има изградени писти около връх Снежанка и спортно стрелбище в местността Язовира.

В Пампорово работят няколко ски-училища с високо квалифицирани преподаватели

Най-интересното място за всички туристи е панорамният бар на кулата Снежанка на 2030 м н.в. Гледката при ясно време е фантастична. Като на длан се вижда целия курортен комплекс и всички ски-писти. На юг се вижда Смолянската тераса със Смолянските езера, а в далечината гръцката част на Родопа планина. На запад – връх Голям Перелик, село Стойките, село Гела, както и панорамна гледка към Рила и Пирин. На север се вижда Стара Планина, на изток – платото Рожен, куполът на Националната астрономическа обсерватория Рожен и ридовете на Източните Родопи. Със забележителностите си, уникалната природа, добрите условия за ски и сноуборд, множеството възможности за забавления и отмора Пампорово е едно от най-привлекателните места в България и предпочитано място за почивка за много хора.

Не случайно Пампорово е наречено “перлата” на Родопите.

The post Туризъм в Пампорово appeared first on Родопи Портал.

Дяволското гърло е една от най-забележителните природни забележителности в България, разположена в сърцето на Родопите. Тази уникална пещера, известна със своя внушителен подземен водопад и мистериозен произход, привлича множество туристи и изследователи. Със своите впечатляващи размери и драматична атмосфера, Дяволското гърло предлага незабравимо преживяване за всеки, който реши да я посети. В този текст ще разгледаме историята, геологията и легендите, свързани с тази удивителна пещера.

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формиранa в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.

Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера, която някои наричат Дяволския гъз.

В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп

Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.
Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Работно време – летен сезон: 8.00-18.00 ч. зимен сезон: със заявка, има печат, нощувки в хижа “Триградски скали”. Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет. Дължината на пещерата е 1 км, маршрута за туристи 350м. Температурата в пещерата е около +8°C.
Един от феномените на Родопите е Триградското ждрело, където се намира пещерата “Дяволското гърло”. Тя отстои на 1, 2 км от село Триград и е формирана вследствие на могъщи тектонични движения.

Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Бучащите води клокочат и тази вряща, кипяща маса вода скача по редуващите се водопади. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре ще ви изведат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон- галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60- метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността.

Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет

В тази пещера зимува най- голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.
В миналото, този уникален природен феномен е породил много легенди. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си- Евридика. В чест на боговете на подземния свят, били принасяни жертви.

Заключение

Дяволското гърло е не само природен феномен, но и символ на мистиката и величието на Родопите. Своето име и уникалност тя дължи на мощните тектонични сили и бурните води, които създават нейните величествени зали и водопади. Легендите и историите, свързани с пещерата, добавят още един слой към нейната загадъчност и привлекателност. Дяволското гърло остава едно от най-емблематичните места в България, което продължава да вдъхновява и удивлява посетителите си.

Пещерата е отворена за посещение през цялата година.

The post Дяволското гърло – Природният феномен на Родопите appeared first on Родопи Портал.