Родопите са известни със своите уникални природни красоти и богата културна история. Селата в Смолянска област крият истински архитектурни съкровища, които разказват за живота и традициите на местните хора. Старите родопски къщи, строени от камък и дърво, са не само функционални, но и естетически впечатляващи. Тези къщи, често украсени с красиви еркери и големи каменни комини, са истински паметници на българската архитектура и култура.
Скитайки из родопските селища човек, който не живее в планината, често се натъква на интересни стари къщи, строени от камък и дърво , покрити с големи черни тикли и причудливи комини, някои са толкова големи и внушителни, че приличат на замъци. Тези стари къщи са навсякъде из планината, някои села и махали са изцяло застроени от такива къщи, в градовете има цели квартали от тях, между новите сгради в модерни квартали най-неочаквано се срещат стари родопски къщи. За местните хора това е обикновена гледка, но те не са безразлични към тях. Родопчаните пазят и поддържат тези архитектурни паметници, в тях е вградена историята на планината, те са старо огнище на българската култура.
Писателят Константин Дуфев казва следното за родопските къщи и родопчанина: “Така е, построеното в Родопите не е оставяло, не оставя и до днес никого равнодушен. Защото всичко най-хубаво, което може да се каже за народната къща от Възраждането, е събрано с рядка щедрост тъкмо в тази планина: възхитителни са не само най-сполучливите образци, но и цялото селище като големина, разполагане на улиците и махалите, а особено тяхното хармонично настаняване сред планината, сливането с нейната живителна мощ. Прекачването на който и да е било праг изумява с отличната пригодност на родопското жилище да гарантира битието на своите стопани, дарявайки ги свръх това с усещане за достойнство и самостоятелност – нещо особено важно за народностното ни оцеляване при едни робски условия, толкова по-безнадеждни като се знаят жестоките посегателства на исляма към тукашното население… Да, себесъзнанието, че макар неук и безправен, българинът е в състояние да притежава тази-къща картина.
Да, гордостта, че няма друг по-кадърен от него, който да я съгради нито на север до Станимака и Пловдив, нито пък на юг досами Бялото море..”
Повечето стари къщи са изградени в средата и началото на 19 век, но има и постройки от 18 век. В много селища на региона се срещат такива къщи – село Косово, село Орехово, Смолян, село Върбово, село Могилица, село Буката, Златоград, село Широка лъка и др. Всички стари къщи са паметници на културата, а някои ареални комплекси от такива сгради са обявени за архитектурни резервати – Смолян “Чашитската махала”, Златоград, село Широка лъка. Всички родопски къщи са в един стил с леки нюансни разлики, който е уникален за България и е повлиян от Възраждането. Тукашните майстори строители – дюлгери са били известни не само в планината, а и в Тракия и по Беломорието, Мала Азия и Сърбия. Старите родопски къщи са строени с дялани камъни и дърво, покривани са с големи тикли. Обикновено са двуетажни или най-много триетажни. Къщите се състоят от няколко различни по големина стаи-одаи (тур. стая). Всяка стая е имала точно определена цел – стая на стопанина, стая за готвене, стая за гости и други. В повечето къщи на различните етажи стаите не се повтарят, дори и броят им е различен. Важна особеност са многото прозорци, които на горните етажи почти във всяка къща са с еднаква големина и обикновено са еднокрилни, а в по-големите къщи има и двукрилни. На първия етаж, обикновено, прозорците са малки или липсват а на тяхно място има малки тесни отвори за въоръжена отбрана от неприятели – бойници. На почти всички прозорци в родопските къщи на долните етажи се слагат красиви дървени декоративни решетки. Горните прозорци са разделени на части от няколко по-малки прозорчета.
Най-важната особеност на родопската къща са красивите еркери изнесени навън –кьошк, които увеличават обема на горните етажи. Еркерът стърчи до 1 метър навън и винаги е подпрян отдолу елегантно от извити дървени конзоли, прикрепени здраво в долния си край на носещата стена на долния етаж. Тези много характерни за родопските къщи извити дървени конзоли се наричат “подкоси” или “лули”. Външните три или две стени на кьошка винаги са били варосани с бяло и по таях винаги има много прозорци. По стените на къщите ясно личат камъните от които са изградени, а фугите между тях са грижливо замазани. Само стърчащите еркери са снежно белосани и така изпъкват още повече, което прави родопската къща още по-красива. Характерни за родопските къщи са големите каменни комини.Те са високи, почти винаги над метър паралепипеди и завършват с по два правоъгълни отвора на всяка една от четирите страни през които излиза дима, с малко покривче от тикли , върху което има малко остро връхче от хоросан.
Много интересни и красиви са комините на старите къщи в Златоград
Там те са големи, обли и варосани в бяло, така се виждат от далече.На върха завършват с малък покрив от кирпичени керемиди или тикли.Навремето тези бели комини правели голямо впечатление и по тази причина хората наричали Златоград Беловидово.
Заключение
Старите родопски къщи са не само архитектурни паметници, но и символи на устойчивостта и културното наследство на Родопите. Те отразяват уменията и творчеството на местните майстори строители – дюлгери, които са били известни не само в планината, но и в Тракия, по Беломорието, Мала Азия и Сърбия. Тези къщи продължават да вдъхновяват и да напомнят за богатата история и култура на региона, като същевременно предлагат уникална гледка към традиционния начин на живот в Родопите.
