Увод
В сърцето на източните Родопи се издига величествен скален масив, който от хилядолетия пази тайните на древна цивилизация. Това е Перперикон – място, което в последните години придоби голяма популярност благодарение на археологическите проучвания, ръководени от професор Николай Овчаров. Но какво всъщност представлява Перперикон? Каква е неговата история и значение? В следващите редове ще се опитаме да разкрием завесата на тази древна загадка и да ви запознаем с един от най-значимите археологически обекти в България.
Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 км от Кърджали, близо до Перперишката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото добива популярност вследствие на проучванията професор Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а вследствие на това – засиленият туристически интерес към този култов комплекс. Мащабните разкопки водени от археолога разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществтото. Стига се до там, че CNN отразява като събитие Перперикон в своите репортажи.
Николай Овчаров е доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Националния археологически институт с музей към БАН, където работи от 1981 година. Изнасял е лекции в университетите в Илинойс и Кълъмбъс (САЩ), както и в университета в Прага, Чехия. Член на Изследователския борд на Американския биографичен институт. Интересите на Николай Овчаров са в областта на древното изкуство, архитектура и епиграфика, проблемите на средновековната история, както и на морската история и археология.
Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в бога Слънце. Това е една от причините те да се установят на голямата скала, като основна причина за това е липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце. Малко по-малко с развитието на уредите, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към бога Слънце.
Светилището развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет се осъществил през XVIII-XII в. Пр.Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се развил и придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки Слънца. Малко по-малко култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха, IX – VI в. Пр.Хр., се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи.
През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището (езическо светилище, където се прорицава) на Дионис било известно колкото оракула в Делфи, но все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намерило то.
Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Светоний описал знаковото посещение в светилището на бащата на бъдещия пръв владетел:
Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар.
Олтарът на Дионис – археолозите твърдят, че в него са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания
През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV – I в.пр.Хр.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс.
Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол; Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток; северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква. От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола. Едната е от запад и се пази от мощен правоъгълен бастион. Другата бе разкопана от юг през 2002 г. Нейното предназначение е особено важно, защото води към внушителния Дворец-светилище.
Внушителните размери на двореца в Перперикон и особеното му устройство, доказват, че е имал и религиозно предназначение, и дават основание на изследователите да смятат, че това е прорицалището и прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис. Същото, което учените от години търсят на различни места в Родопите.
Дворецът най-вероятно бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Той е разположен на седем етажа, като в центъра му се намира тридесетметрова церемониална зала, която най-вероятно служела за извършване на ритуали и обреди. Друг забележителен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовната вода – нещо, което ни подсказва, че била създадена една блестяща за времето си канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола са и заедно оформят уникален ансамбъл.
Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията. Откриването на Перперикон е нещо, което освен морална, би могло да носи и материална полза за българската държава, стига да бъде представено по достоен начин пред света.
Източните Родопи, недалече от град Кърджали, в местността Перперек, са открити руините на цял тракийски град
Името Перперикон (Хиперперакион) е известно от средновековни текстове като обозначене и на епископията, и на крепостта, която се намира на най-високата тераса на възвишението. От нея е запазена висока осмостенна кула, която се издига величествено над цялата околност.
Но онова, което със своето отминало великолепие вълнува въображението по неповторим начин, е врязаният в скалния масив г-образен дворец, дълъг 80 м и широк 30 м. Той представлява сложен архитектурен комплекс от стълбища, коридори и зали. В средата се намира тронната зала с останки от каменен трон. До този дворец, върху най-високата тераса на хълма, археолозите са проучили друга подобна сграда, чието предназначение ще стане ясно след пълното и изследване.
Внушителните размери на двореца в Перперикон и особеното му устройство, доказват, че е имал и религиозно предназначение, и дават основание на изследователите да смятат, че това епрорицалището и прочутото светилище на древногръцкия бог Дионис. Същото, което учените от години търсят на различни места в Родопите.
Според легендите в него живеела прорицателка, която при посещението на Александър Македонски му предсказала, че ще създаде огромна империя. Точно такова пророчество получил няколко столетия след това, но за своя син, бащата на бъдещия римски императорОктавиан Август.
Първите разкопки на Перперикон са направени от Стамен Михайлов и Иван Балкански. През последните десетина години проучването на Николай Овчаров продължава, който установява, че по полегатите склонове на хълма също има врязани в скалата, макар и по-малки, постройки. Въз основа на проучванията и находките той изгражда тезата си, че тук още в къснатабронзова епоха (XIV-XI в. пр. Хр.) е процъфтявал тракийски град към светилището на бога Дионис.
Градът възникнал върху по-ранно поселение и скално светилище, преживявал периоди на разцвет и злощастия и просъществувал до XIV в.
Перперикон е бил построен преди повече от 3500 години. Той е бил най-старата столица на траките. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.
Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира с. Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. “Студен кладенец”, построен по коритото на р. Арда. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон. Същинското значение на Перперикон става ясно на археолозите едва през 2000 г., когато е разчистена изсечената в скалата в южното подножие на хълма храмова улица.
- Перперикон се състои от четири основни части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:
Мощна крепостна стена. - Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
- Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м. , който се състои от ансамблов комплекс – сгради с Т-образна форма на 3-4 и повече етажа.
- Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.
В Перперикон се е добивало злато. Рудниците са били разработени в последните векове на старата ера. Името на свещения град е от византийската епоха. В пълния си вид то е Хиперперакион, но древните го съкращават на Перперикон. В 1082 г византийският император Алексий Комнин провежда важна парична реформа. Отсечена е монета с ново име – “перпера”, дошла от тук.
В подножието на Перперикон е открит бронзов нагръден кръст – реликварий. Тези предмети носят името “палестински кръстове”, защото са носени от Светите места. В бронзовият кръст са открити дребни частици от дърво, за които се вярва, че са от Христовия кръст. Според преданието кръстът, върху който е бил разпънат Христос е разкопан в началото на IV в и се пазел в Константинопол.
В България са открити два подобни реликвария. На 1 декември 2002 г. реликвата бе положена в дървено ковчеже и пренесена в кърджалийската църква “Успение на Света Богородица”.
Източните Родопи били завладяни от българската държава след въстанието на братята Асен и Петър. По време на войните между цар Калоян и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, източният дял на планината е бил главна база на българите. През 1246 г на власт дошъл малолетния Михаил Асен, но управлява неговата майка Ирина. Дъщеря на византийския император, тя без война върнала южните земи.
В 1254 г възмъжалият цар с голяма войска подчинил територията край р. Марица и Родопите. След години българите били принудени да се изтеглят на север. През 1343 г. цар Иван Александър завзел Пловдивска област и Източните Родопи. В Перперикон бил назначен архонт. До него било отправено писмо, скрепено с единствения оцелял през вековете златен печат на Иван Александър, намерено на Перперикон.
След нашествието на турците крепоста била разрушена. Християнското население продължило да живее в подножието на Перперикон до XVII век. Засилената турска колонизация и масовото изселване на местното население променил етническия облик на района едва в XVIII – XIX в.
Перперикон е археологически комплекс, състоящ се от голямо мегалитно светилище, свещен град и крепост. Предполага се, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чийто жречески род били бесите.
Перперикон се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали, на скален връх с кота 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост, край което тече Перперишката река, вливаща се наблизо в язовир “Студен кладенец”. По поречието на реката са разположени археологически обекти от различни епохи, подредени около естествения център Перперикон.
- Перперикон се състои от четири основоопределящи части, представляващи съвършена композиция от новокаменната епоха:
Мощна крепостна стена. - Акропол- изграден от огромни каменни блокове, разположен в най- високата част на хълма.
- Дворец- изсечен в скалите и заемащ площ от 10 000 кв. м.
- Северно и южно предградия- представляващи малки улички в скалите, жилищни сгради и храмове.
Според данни от последните археологически проучвания най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха, края на VI – началото на V в. пр. Хр. Тогава хората не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. По тази причина фрагментите от неолитна керамика се откриват върху повърхността на канарите, отложени в естествени пукнатини. Името, според проф. Александър Фол, е от бога на камъка Пер. Следващият установен исторически период е каменно – медната епоха, енеолита, и по-точно нейният финал в края на V и началото на IV в. пр. Хр. От това време вече със сигурност може да се определят грубо изсечени в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха. Вече определено може да се твърди, че в нейната късна фаза, XVIII – XII в. пр. Хр., Перперикон преживява първия си голям разцвет. Това е епохата на крито – микенската цивилизация, на Троя и Микена. През XIII – XIV в. от н.е. крепостта е областен център и епископско средище във
Византия
След 1346 г. крепостите в Източните Родопи са унищожени и повече не се възстановяват.
Многобройните находки находки дават оснжвание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало търсеното от цяло столетие прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Върху специален олтар се извършвал винено – огнен обряд и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис е на римския историк Светоний Транквил. В съчинението си “Животът на дванадесетте цезари“ той описва прорицанието, дадено на бащата на първия римски император Октавиан Август, че синът му ще бъде господар на целия свят, като знамението за това били високо лумнали пламъци при принасянето на жертва върху олтара. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр.Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис, което “…се намирало на висок връх в планината. С прорицанията в светилището се занимавали бесите; жрица давала предсказания точно както в Делфи, няма нищо различно.”. Херодот никога не е посещавал вътрешността на Тракия и често дава неточни географски обозначения. В случая той отбелязва, че храмът се намирал зад заснежените планини и на висок връх. Оттук в съвременната наука заляга становището, че светилището е било във високите дялове на Западните Родопи. Малцина се бяха замисляли върху факта, че от Бяло море се вижда високия хребет на Южните Родопи – т.нар. Гюмюрджински Снежник. Зад него са ниските и удобни за живот части на Средните и Източните Родопи, наситени с много богати археологически паметници от различни епохи. А сред тях несъмнено изпъква свещения скален град Перперикон, най-големият мегалит на Балканите и в Европа.
Заключение
Перперикон е уникален археологически обект, който разкрива много за древната история и култура на нашите земи. От древно светилище, посветено на култа към Слънцето, той се превръща във важен център на тракийската религия и култура. Благодарение на усилията на археолози като Николай Овчаров, Перперикон продължава да бъде изследван и да разкрива нови тайни за своето богато минало. Посещението на този древен комплекс е не само пътуване назад във времето, но и възможност да се докоснем до корените на нашата цивилизация.
