Културно-историческото наследство на Родопите през средновековието

Увод

Средновековието е период на значителни промени и трансформации в историята на Родопите. Приемането на християнството, смесването на различни етнически групи и борбата за политическо надмощие между България и Византия оказват влияние върху развитието на региона. Въпреки оскъдните исторически извори, свидетелствата за този период, като крепости и водохранилища, разкриват интересни факти за живота и културата на населението в Родопите през Средновековието.

Приемането на християнството променя коренно живота на планинското населние. Новата религия се утвърждава в една разнородна етническа среда. Късноантичното население на планината -предимно романизирани траки се смесват с прииждащите от север нови племена. Близостта до столицата прави района особено важен и той е спорен за България и Византия почти през цялото Средновмековие. Независимо от факта, че политическата власт на Византия е трайна , в тази част на планината протичат етнически и културни процеси, които оформят едно население, за което византийският хронист Георги Акрополит пише ” Жителите на Ахридос, които бяха българи, понасяха тежко чуждото иго и на драго сърце преминаваха на страната на своите единоплеменници…”.

Известните извори за средновековната история на Източните Родопи са изключително оскъдни и са свързани предимно с военни дейстивия. От тях знаем имената на няколко крепости в Ахридско, а именно Ефрем, Мнеакос, Устра, Патмос, Кривус и Хиперперакион. Разглежданите територии били част от голямата административна единица с център Филипопол. В 1198 г. тази голяма тема се разделя и Ахридос е обособена като самостоятелна тема със свой управител. Започва засиленото строителство на крепости, които са разположени по удобните речни долини, осигуряващи възможност за придвижване на големи групи хора.
Проучванията през последните години и особено разкриването на административния център в подножието на Перперикон и огромното количество оловни печати от него позволяват да се предположи, че преди административната реформа от края на ХІІ в.средното течение на р. Арда е организирана като територия със специален статут – т.н. василикат, т.е. област пряко принадлежаща на императора,от която той дава дарения на свои висши подчинени. В подкрепа на тази теза е фактът, че ктиторът на манастира “Св. Богородица Спелиотиса” /Бачковския манастир/ Григорий Бакуриани дарява на обителта две села в Ахридско, които получил от императора.

Големите средновековни крепости са наричани от византийските автори “полихниони” т.е. малки градчета. Това наименование е обяснимо, поради факта, че те са укрепени места, където населението от района намира убежище по време на военни конфликти.В тях е бил разположен малък гарнизон, който поддържал фортификационните съоръжения и се грижел за запасите от храни и вода. Когато мирът се заменял с война и неприятелят наближавал цялото население заедно със стадата се прибирало зад крепостните стени, а селяните ставали войници и пазели челяд и имущество.
Проблемът с осигуряването на питейна вода по време на обсада и война бил особено важен . Ето защо в
крепостите били изграждани специални водохранилища – щерни, част които са добре запазени и днес.

И днес могат да бъдат видяни руините на крепостите Мнеакос, край с. Широко поле, Устра, край с. Устрен, община Джебел, Ефрем,срещу с.Студен кладенец, община Крумовград, край с.Воденичарско,община Джебел, край с. Башево, община Ардино,.Изключително добре запазени са крепостите край с. Гугутка и Рогозино, община Ивайловград, както и край с. Сърнак и Кран, община Крумовград.Една част от тях са охранявали пътищата през планината, а други за имали важната задача да пазят златните и сребърни рудници, които са важен суровинен източник за императорската хазна. Такава е била крепостта край рудник “Звездел”, свързана с богатото на злато находище край с.Седефче, както и крепостта Перперикон.

В началото на ХІІІ в. в годините 1204-1207 Източните родопи се превръщат главна арена на военните действия между Българската държава и създадената след разгрома на Византия Латинска империя. В лятото на 1206 г. подложената на загуби кръстоносна войска успява да се мобилизира и да предприеме поход срещу българската войска, предвождана от цар Калоян. познавайки добре планината и пътищата в нея Калоян ги подмамва навътре в Родопите и се измъква от преследващите го рицари. Хронистът Жофруа дьо Вилардуен , велик маршал, разказва, че кръстоносците продължили по долината на р. Арда и достигнали до богата и красива долина, над която се издигал замъкът Моняк/Мнеакос/. Тук те се установили на лагер, а един отряд воден от самия Вилардуен поел на запад към Естенмарк/ Станимахос,Асеновград/ в помощ на обсадения там Рение дьо Три. От него те разбрали вестта за гибелта на император Балдуин. Върнали се обратно под Моняк и тук направили баронски съвет и избрали Анри за глава на Латинската империя.
През есента на 1207 г. цар Калоян е в разгара на подготовката на окончателната офанзива срещу кръстоносците. През м.септември , подмамен от разказите за богатствата на селищата в Ахридос, навътре в Родопите навлиза през прохода Маказа Солунския владетел Бонифаций Монфератски. На връщане му е устроена засада от планинските жители , в която Бонифаций загубва живота си. Главата му е отрязана и е изпратена на цар Калоян.

Източните Родопи са част от българската държава по време на блестящото управление на цар Иван Асен ІІ/1218-1241 г./, но наследниците му бърза загубват южните територии. В 1254 г. цар Михаил ІІ Асен, синът му от византийката Ирина, предприема поход за отвоюването на Ахридос. ой успява да присъедини всички крепости , с изключение на Мнеакос, която била непристъпна и със силен гарнизон.

Следва мирен период, оказал се последния период на благоденствие за Балканите. Избухналата във Византия Гражданска война превръщат Източните Родопи в територия на непосредствени военни действия . В 1343 г.във войната се включва и цар Иван Александър, който праща експедиция за завоюването на Ахридос. Превзет е Перперикон, където е назначен царски архонт, но скоро крепостта е завзета от Йоан Кантакузин, чиито съюзници наемниците на Умур често извършвали грабителски походи. след гибелта на Момчил бил извършен набег в Ахрида, при който били опожарени градовете. След тази акция животът в областта претърпял сериозни промени. Укрепените центрове били унищожени, манастирите и селищата – ограбени. Мнозина били отвлечени в робство. След падането на Димотика и превръщането и в столица на новата държава в 1362 г. започва окончателното завземане на планината.
В последвалите години се извършва засилена турска колонизация, която заедно с асимилацията на местното население довежда до сериозна промяна в етническата и религиозна характеристика на Родопското население.