Увод
Родопите, тази величествена планина, е не само природна забележителност, но и място, където е било съсредоточено тракийското културно наследство. Сред многобройните свидетелства за присъствието на траките в този регион са долмените и скалните гробници, които разкриват много за техния начин на живот, вярвания и строителни умения. Тези забележителности са не само ценни исторически обекти, но и символи на свободолюбивия дух на траките, който е отеквал в тези земи хилядолетия назад.
” Тракийският народ след индийския е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил , по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи. Но това е невъзможно и надали може да стане някога; и затова са слаби.Траките носят мого имена, всяко племе според страната си; но всички имат приблизително еднакви обичаи във всяко отношение…”. така най-общо описва траките в V в. пр. Хр. бащата на историята Херодот.
Разказвайки за похода на Дарий срещу скитите той казва”… От тука Дарий стигнал до друга река на име Артеск, която тече през земите на одрисите. Когато дошъл при нея направил следното: показал едно място на войската и заповядал, всеки войник, преминавайки, да хвърли там камък…”. по-нататък Херодот разказва, че всички тракийски племена, през чиито земи минал Ксеркс, били подчинени и принудени да му сътрудничат срещу Елада. Само сатрите, които не били покорени още от никого,живеели във високи планини, покрити с разнообразни гори и сняг и били много войнствени. ” Те владеят прорицалището на Диониса,което се намира на най-високата планина; като прорицатели на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има жрица която дава отговорите, както в Делфи; друго нещо особено тука няма.”
Краят на бронзовата и началото на желязната епоха са времето на залеза на великолепната крито-микенска култура, загинала от дорийците, носителите на желязото, които дошли от север. Проучванията в Източните Родопи показват, че селищата в началото на І хил.пр.Хр. стават по-многобройни, появяват се и първите укрепени населени места – крепостта до с.Иванци и до с.Вишеград. Безспорно най-интересните паметници от тази епоха и характерни изключително за източната част на планината са мегалитите/ от гръцки мегалос -голям и литос – камък /. С това име се обединяват различн по фунции и предназначение паметници изсечени в скалите или изградени от големи каменни блокове – скални светилища, ниши, гробници, долменни некрополи, шарапани и др. Как са се наричали хората, които са изградили тези съоръжения е трудно да се каже със сигурност, от писмените извори е известно, че в Родопите са живяли сатрите, бесите, диите, които били мечоносци.
Скалните ниши са трапецовидни отвори ,изсечени в отвесните стени на изявени сомостоятелни скали или скални масиви, предимно върху аогрените от слънцето страни. известни са над 1500 ниши, организирани в над 130 групи.в археологическата книжнина все още няма единно мнение за тяхната функция, но изследователите приемат, че са свързани както с култа съм мъртвите, така и със соларния култ.Много често в непосредствена близост до тях , в основата на скалите се откриват изсечени жертвеници, което показва извършването на ритуални действия . Най-многобройни са ншите в района на с.Странджево, община Крумовград, с.Дъждовница, община Кърджали,с.Ненково, община кърджали, с.Лисиците, община Кърджали, местността Орлови скали край гр.Ардино, с. Женда, община Черноочене.
Регистрираните долменни некрополи в района на с.Черничево, община Крумовград и с.Железино и с.Пелевун , общна Ивайловград са синхронни на откритите в Северна Гърция.Те са с по-малки размери и по-опростен план от долмените в Сакар и североизточните части на Родопите и се отнасят към втората фаза на ранната желязна епоха.
Скалните гробници са паметници изключително характерни за Източните Родопи. Известни са над 40, с различни размери и планировка. достъпни за посещение са гробниците край гр. Момчилград,край мах. Гъсак на с. Биволяне, край мах.Веслец на с.Бенковски, общ.Кирково, край с. Овчево, община Джебел.
Безспорно най-монументална е гробницата край мах.Вежница на с.Татул, община Момчилград. Скалата там е с форма на пресечена пирамида и е допълнително обработвана. Изсечени са стъпала и площадки, които водят към върха,на който е врязана трапецовидно гробна камера и към полукръгла куполовидна ниша, в основото но която е оформена друга гробна камера. Върху скалата, в основата на скалната пирамида са оформяни стъпала, водещи до други площадки. върху една от тях се е намирал кръгъл олтар, старателно оформен от глина, с богата врязяня и щампована украса. Това е категорично доказателство, че гробницата е била част от светилище, с голяма продължителност на живот. В него са извършвани както ритуални действия, така и астрономиически наблюдения на големите небесни тела.
Интерес представлява и светилището край мах.Гъсак на с. Биволяне, обкщина Момчилград. Пътят към него е белязан от скали с изсечени ниши и едноделни или двуделни басейни – жертвеници.Разположено е на платовиден скален връх, доминиращ над околността, заобиколен от три страни от речна долина. В различните части са разположени жертвеници, с преливащи един в друг басейни, изсечени в скалите помещения, оформящи многоделни сгради, все още не е изяснено предназначението на старателно оформеният сектор от кръг с приблизителен диаметър 10 м., с вписани окръжности и разполовяващи ги радиуси.
Най-значителният мегалитен паметник е свещеният град Перперикон, край с. Горна крепост община Кърджали / за него в раздел Перперикон/.
Уникалната пещера-утроба е най-добрият пример за соларно-хтоничната идея на тракийската религия.Човешката ръка е дооформила естествената скална каверна, като й е предала съответната форма, а в дъното е изсеченият олтар, до който достига слънчевият лъч в дните на пролетното равноденствие, олицетворяващ свещения брак между земята майка и богът -Слънце, гарантиращ възраждането но природата.
Родопските траки били известни сред своите съвременници с изключително добрите си умения на рудари.За това сведетелствуват запазените и до днес галерии, прокопани в плътните скали срай с. Стремци, община Кърджали, с дължина няколко стотици метри, с вентилационни шахти и комини. Могат да бъдат видяни и галериите край с. Овчари, община Крумовград и край с. Седефче, община Момчилград. Добитите благородни метали – злато и сребро, както и прочутото тракийско вино били търгувани с градовете-колонии по Егейския бряг, за което съдим по многобройните колективни находки, сред които преобладават тези на град Маронея.
Появата на укрепени селища – крепости в Източните Родопи следва да се свърже с македонската експанзия в Тракия започнала с Филип ІІ след 351 г. довела до победа над Одриското царство към 339 г. Вероятно тогава е изградено укреплението на селището в местността “Харман кая” край с. Вишеград, както и на светилището край мах. Вежница на с. Татул. В 335 г. Александър Велики извършва нов поход в Тракия. След смъртта на Александър в 323 г.огромната му империя се разпаднала , а териториите били поделени между бившите му военачалници- Тракия била дадена на Лизимах. Междуособиците между диадохите променят ситуацията в Тракия, , а през ІІ – І в. пр.Хр. икономическия живот в Източните родопи се свързва тясно с градовете по Егейския бряг – Тасос, Абдера и Маронея.
След римската експанзия на Балканите тракийските земи станали преки съседи на могъщата държава. Тя провеждала последователна политика на подчиняване на нови територии. Управителите на Македония провеждали походи и военни действия срещу тракийските племена. Така през 59 пр.Хр. Гай Октавий, бащата на Октавиан Август провел при частичен успех кампания срещу бесите. През 28 г.пр.Хр. с бесите воювал и Марк Лициний Крас, който за да ги принуди към покорство им отнел прочутото светилище на Дионис и го предал на съюзниците си одриси. през 15 г. пр. Хр. в Тракия избухнало голямото въстание на бесите, които били предвождани от Вологес, Дионисов жрец. Въстанието придобило значителни размери и едва в 11 г.проконсулът на Македония Луций Пизон успял да сломи съпротивата на едно от най-могъщите тракийски племена. Избухналото в 21 г. въстание на одриси, дии и койлалети било последен опит за съпротива срещу римската власт в Тракия. След смъртта на последния тракийски цар Реметалк самостоятелността на тракийското царство била ликвидирана, а в 45 г. Тракия била превърната в римска провинция.
Близостта до най-значителния градски център Филипопол на север и градовете по Егейския бряг Траянопол, Маронея и др. на юг, както и на Адрианопол и Плотинопол на изток превръщат Издточните родопи във важен район. По долината на р. Арда минавал един от второстепенните пътища, свързващ Адрианопол и Филипопол. Заедно с това районът не се повлиял сериозно от новия обществен ред и останал извън урбанизационните процеси. Запазили се селските общини, а броят на поземлените владения – вили е малък. До сега е известен и само един епиграфски паметник , показващ заселване на римски ветеран – надгробие от района на с. Фотиново.
Проучванията на римската култура в района показват устойчивост на селищната система. Продължава функционирането и на многобройните светилища – сега, обаче, се появяват многобройните бронзови статуйки на Тракийския конник, които със своята примитивна изработка са дело на ателиета към самите светилища. В бита на населението сравнително слабо навлизат предметите на новите производствени центрове – предимно еднотипни керамични съдове и накити. Стъклените и бронзови съдове са изключителна рядкост. Следва да се отбележат богатите могилни погребения в района на с. Пчеларово с бронзови патери, касероле и кана, италийски внос от І-ІІ в., както и погребението с трупоизгаряне от с. Крилатица от І в. Тук вероятно е погребан местен тракийски аристократ, чиято резиденция се е намирала в м.”Папазлъка” край с. Фотиново. Откритият в гроба бронзов канделабър е един от шедьоврите на ранноримското приложно изкуство.
Откритата край Кърджали вила е т типа на селските – тя е била център на поземлено владение. Един друг тип – крайградска вила е “Армира” край Ивайловград. Тя заема площ от 978 кв.м., а заедно със стопанската част-1152 кв.м. Построена е в традициите н еленистическото перистилно жилище, с голям брой помещения , организирани около широк имплувиум/басейн/.начителна част от помещенията и банята са отоплявани чрез подово отопление на хипокаустна система. Вилата е неколкократно преустройвана. Стените са били покрити с мраморни облицовки – пана с растителна декорация са били разделени от профилирани пиластри, носещи капители в коринтски стил. Инплувиумът е покрит с мраморни плочи, елегантен ажурен парапет поддържан от херми го е обикалял по периметъра. Мраморната декорация е изработена от майстори от Афродизиската скулптурна школа в средата на ІІ в., а суровината е добивана в кариера непосредствено до вилата. подовете на перистила и на шест от помещенията са били покрити с мозайка, със запазена площ 260 кв.м. мозайката в помещение 10 е полихромна/ многоцветна/ и представя митовете за Артемида иАктеон, Дионис и Ариадна, театрални маски, както и портрет на собственика и двете му деца. След дълъг и богат живот вилата има трагичен край. Тя е ограбена и опожарена по време на драматичните събития в 376-378 г., когато готите достигат до Адрианопол. В битката край града загива и император Валент.
Съществено влияние върху стопанския и обществен живот в Източните Родопи окозват варварските нашествия от втората половина на ІV в. Унищожени са основните центрове на стопанския живот. Преместването на столицата от Рим в Константинопол в 330 г. превръща тази територия в непосредствен хинтерланд на новата столица.Многобройните варварски нападения налагат изграждането на мощна укрепитерна система на юг то Дунавския бряг, която е завършена по времето на император Юстиниан Велики/527-565/. Родопите са включени в третата преградна линия пред Константинопол. С това ново строителство се свързва изграждането на крепостите при с.Воденичарско,община Джебел, с. Вишеград, община Кърджали и др. Крепостите са с малка площ, заемат стратегически върхове по долините на реките, по които са минавали основните пътни артерии през планината.
Периодът ІV – VІ в. или ранновизантийската епоха е времето, когато християнството от преследвана религия се превръща в равноправна след 313 г. и в господствуваща религия след Константин Велики. Започва нейното налагане сред езическите племена, населявали империята.Планинските беси ревниво пазели своята самобитност и религия. В самия край на ІV в. епископ Никета Ремесиански извършил мисия сред тях, за да ги превърне в последователи на Христа. В житието му, написано от Павлин Нолански, е описана яростната съпротива срещу новата религия. Църквата и държавата се нуждаели от центрове за утвърждаване и развитие на християнството. Това били новопостроените християнски храмове. много често те са изграждани върху старите езически светилища, традиционните религиозни места. Такива са случаите край с. Лимец и с. Ручей, община Крумовград, мах.Вежница на с. Татул, мах. Аджиолук на същото село. На мястото на старо езическо светилище е построена и укрепената епископия край устието на р. Боровица. Извършените през последните години разкопки показаха, че на стратегическия хълм на водослива на Боровица и Арда в началото на V в. е изградена крепост, следваща очертанията на скалистото плато. централбно място в укрепената площ заема ансамбъл от две сгради – трикорабна триапсидна църква със значителни размери и долепена от север сграда- вероятно жилище на епископа. Тук вероятно е резидирал един от епископите, подчинени на Филипополския митрополит.Разположението на епископията е позволявало тя да бъде център за разпространението на християнството на запад по Арда към сърцето на Родопите и на изток по нейното течение.Църковният център е обусловил и интензивната населеност на близкия район – на около 1 км. западно от крепостта е функционирал некропол, който показва смесица от езически и християнски елементи на погребалния обичай, а северозападно от нея се намира сграда и още един некропол.
Заключение
Долмените и скалните гробници в Родопите са важно свидетелство за тракийското присъствие и културно наследство в региона. Тези паметници не само разкриват информация за погребалните практики и архитектурните умения на траките, но и символизират техния свободолюбив дух. Посещението на тези обекти е възможност да се докоснем до древната история и да усетим силата на тракийската култура, която е оставила своя отпечатък върху българската земя.
