Увод
Девин е малък, но значим град в сърцето на Южна България, който предлага уникална комбинация от природни красоти, богата история и културно наследство. Разположен в живописната долина на река Въча, Девин привлича посетители със своите природни забележителности и исторически артефакти, които свидетелстват за древни цивилизации и традиции. Този текст ще ви запознае с географското положение, историята и културното значение на Девин, като подчертае неговата роля като важен туристически и културен център в региона.
Девин е град в Южна България, разположен в сърцето на Родопите. Със своята богата история, красива природа и близост до известни курорти, Девин е привлекателно място за посещение и отдих.
Девин (до 1934 година Дьовлен) е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян и е в близост до кк Пампорово и град Чепеларе. Градът е трети по големина в областта след Смолян и Златогради е административен център на община Девин.
География
Град Девин е разположен в центъра на Средните Родопи,в долината на река Въча, на 720 м. надморска височина. Намира се на 196 км. от столицата София, на 70 км. от втория по големина град в България – Пловдив, на 45 км. от град Смолян и на 35 км. от курортен комплекс Пампорово. По-големи села в община Девин са Лясково, Селча,(кв.?)Настан, Михалково.
История
Град, подреден амфитеатрално в Девинската котловина, пренесъл през времето своето минало. Връщайки се назад във времето, докосва езика на траките – Девин, Дьовлен, Диовлинг.
Този край е уникално поселище и старо вървище. В района (Триград, Ягодина, хижа „Орфей”) има палеолитни находища отпреди 25-30000 години: хромели, овъглено жито, оръдия от кост, амулети, идоли, ножове, длета, пробои, игли, резци и други.
През новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха (V-ІІ хил. пр.н.е.) населението в Девинския край е живяло в открити селища и пещери. То развива висока материална и духовна култура, общувайки с развитите околни земи. Големи културни групи се обособяват в пещерните обиталища по течението на Ягодинска и Триградска река.
В Голямата пещера при село Ягодина са открити следи от живот, започвайки от края на новокаменната епоха и преминаващ през всички периоди до Средновековието. Най-горният етаж на пещерата, чието обширно предверие и някои от галериите са служили за жилища на древните обитатели на района, се намира на 1145 м надморска височина. Особено голям интерес представляват изработените на ръчно грънчарско колело характерни съдове с биконична форма: паници, купи, съдове-хранилища, вазовидни съдове, чаши. Орнаментацията е от разноцветна охра в комбинация с графит. Основните мотиви, рисувани върху съдовете, са спираломеандър, широки ленти, комбинации от тънки и широки ленти, вписани триъгълници.
Девинският край е обитаван от местните тракийски племена от края на бронзовата епоха (XIV в. пр.н.е.) до късната античност (IV в. сл.н.е.). Най-разпространените археологически паметници на тракийската култура са многобройните тракийски могили, селища и крепости (Борино, Ягодина, Триград, Грохотно, Върбово, Стойките, Девин и други). Върху територията на Девинския край са регистрирани значителен брой тракийски светилища, възникнали още през XIII в. пр.н.е. върху голи скални върхове. Светилища е имало на Виденица и местността Станилово бърде от елинистическата епоха.
В Триград е открита бронзова статуетка на бог Дионис, край местността Забрал -статуетка на бог Хермес. Древни дири има и по старите тракийски пътища, използувани по-късно и през римската епоха. Ценни монетни находки и други предмети доказват търговския и културен обмен на Девинския край с древна Гърция и земите на Адриатическото крайбрежие. Траки, славяни и прабългари се сливат в една обща и вечна сплав, раждаща България. Християнските гробища, разкрити в центъра на днешния град, говорят за единния произход на това население. Османското нашествие в Родопите, започнало през 1371 година, почернило планината. Най-страшно било помохамеданчването при султан Мехмед IV-Ловеца. През 1671 година той дошъл в Доспатския балкан със свита от 3000 души и събрани над 20-30000 викачи. Това не било само лов на дивеч, но и лов на непокорните планинци. Като смерч минал страшен народолом. Но оцелели българският език, носиите, имената на местностите, обредите, песните, преданията, юнашките и хайдушките подвизи.
Най-старият документ известен засега за град Девин е от 1576 година – турски списък на дребни скотовъдци, в който са изброени български имена: Вълчо, Стоян, Михо, и други.
През 1878 година русите превалили през Рожен. Зазорила свободата, но радостта от нея била кратка. Много скоро този край бил отново откъснат от българските земи и подложен на свиреп гнет. В този период (1878-1912) се заредили убийства, обири, грабежи, тежки данъци. До 1912 година, когато по време на Балканската война Девинският край е освободен. Тъй скъпата свобода е извоювана с щиковете на 21-и Средногорски полк с командир полковник Владимир Серафимов (7.Х.1912 г).
През 1913 г. в града е открито българско училище, а през 1923 г. — читалището „Родопска просвета“.
Заключение
В заключение, Девин е не само красив планински град, но и място с дълбоки исторически корени и богато културно наследство. Неговото стратегическо разположение в Средните Родопи, съчетано с природните му богатства и исторически находки, го прави привлекателна дестинация както за любителите на природата, така и за тези, които искат да се потопят в миналото на този регион. Девин продължава да бъде жив пример за хармония между човека и природата, запазвайки своята идентичност и очарование през вековете.
