Много често, когато си купуваме рокля, обръщаме внимание на кройката, на това как стои, как подчертава фигурата. Но цветът? Той често е пренебрегван или избиран по навик: „нося черно“, „нямам червено“, „искам нещо по-ярко“. А всъщност цветът е първото, което усещаш. Още преди роклята да е на тялото ти, тя вече говори с теб през цвета си.
Има дни, в които искаш да се слееш с фона. Да не си забелязвана. Да не влизаш в разговори. Тогава често посягаме към сиво, бежово, тъмносиньо или маслинено. Те не са скучни. Те са тихи. И точно в това е тяхната сила. Те ти дават защита. Оставят ти възможност да си присъстваща, без да бъдеш на показ.
Други дни си различна. Искаш да живееш по-смело. Да се покажеш. Без обяснение. Тогава ръката сама отива към нещо по-дръзко — керемидено, зелено, фуксия, горчица. Не е задължително да е много ярко. Но трябва да има характер. Такъв, какъвто и ти искаш да имаш в този ден. Не защото някой ще те гледа, а защото това е начинът да си върнеш контрол.
Цветът е усещане. Може една и съща рокля да не ти харесва днес, а утре да я облечеш с огромна радост, само защото вътрешното ти състояние се е променило. Затова изборът на цвят е интимен. Не е „какво е модерно“, а „от какво имам нужда“. И ако се научиш да го разчиташ, започваш да носиш дрехите си като съюзници, не като маски.
Пастелните цветове често идват, когато търсим мекота. Когато сме преживели нещо напрегнато. Или когато искаме да дишаме по-тихо. Те не викаят. Те галят. Бледо синьо, пепел от рози, ванилия, шамфъстък — все нюанси, които носят вътрешен мир. И не е нужно някой да ги забележи. Важно е ти да се успокоиш в тях.
Червеното, например, не е цвят на смелостта, както често се казва. Често го избират хора, които вече са уморени да се крият. То не прави жената смела. А просто казва, че тя е готова да бъде видяна. И това не винаги значи провокация. Понякога значи излизане от себе си. Излизане от тишината.
Бялото? То е особен случай. Не е просто „свежо“. То е чисто платно. Рисуваш върху него с всичко останало — обувки, коса, походка, настроение. Когато избереш бяла рокля, ти си казваш: днес мога да започна отначало. Без предразсъдъци. Без страх от това дали си в „правилния“ цвят. Защото всичко вече е твое.
Изборът на цвят не е моден трик. Това е форма на грижа. На вътрешна диагностика. И когато започнеш да го усещаш не като въпрос „какво ми отива“, а „в какво искам да бъда днес“, тогава роклите започват да работят за теб. Тогава вече не се обличаш „по принцип“. А се обличаш съобразно с това, от което имаш нужда.
